If you do good, people will accuse you of selfish ulterior motives. Do good anyway.

by **harmony.** Съб Дек 24, 2016 8:26 pm

l harmony blake l 24 l unemployed l fc: Nina Dobrev l
If you do good, people will accuse you of selfish ulterior motives. Do good anyway. Tumblr_mz83ntThfX1qfv4jmo4_r2_250

If you do good, people will accuse you of selfish ulterior motives. Do good anyway. Tumblr_mz83ntThfX1qfv4jmo4_r2_250

If you do good, people will accuse you of selfish ulterior motives. Do good anyway. Tumblr_mz83ntThfX1qfv4jmo2_r1_250

- Нещо не е наред. Трябва да разбера.
Хармъни качи краката си на пейката, скри лицето си зад шала си, сви се, колкото се може повече, за да може да се сгрее. Очите й започнаха да обикалят наоколо. Не знаеше какво да очаква, а трябваше да предприеме нещо. Не харесваше това момче. Имаше лошо предчувствие. Не се чувстваше добре около него ... сякаш енергията му падаше отгоре й, караше я да се изнервя. Имаше толкова негативизъм в него. Трябваше да говори с Есмералда. Да й обясни, че нещо не е наред. Вярно беше, че всички казваха, че той е добро момче, че е умно, че всичко му е наред, че е принц мечта обаче на Хармъни не й се връзваше. Не беше възможно човек да е толкова добър. Така говореха за него, че бил безгрешен. Това също не беше възможно. Той беше човешко същество, а всички правеха грешки. Те не ги ли виждаха? Защото Хармъни можеше. Зад всяко негово действие стояла добра цел ... но защо му беше толкова да помага на едно момиче, което бе срещнал едва вчера? Дори тя не можеше да го направи, а нейната душа беше чиста и неопетнена. Винаги се държеше добре, но не винаги помагаше. Както когато не даде пари на просяка, както не го съжали. Нима не бе той виновен за състоянието си? Избираха лесния път. Това беше причината, поради която Хармъни не се занимаваше с тях, защото беше сигурна, че с малко усилия, биха могли да постигнат всичко, което поискаха.
- Ти какво правиш тук? - гласът на същия този мъж, когото споменахме по - горе, се разпръсна из местността и момичето потръпна, изплаши се. Свали краката си, искаше да избяга, да се скрие. Той не трябваше да я вижда.
- Да, аз ... такова .. - очите й се отвориха широко, изправи се. - Тъкмо си тръгвах. Исках само да ... нахраня гълъбите - скръсти ръцете си и се усмихна.
Всъщност, наистина беше дошла за това, но основната й мисия беше да помисли върху всичко, което я объркваше. Този белег, който беше видяла ... трябваше да разбере дали и този мъж го имаше. Страхуваше се ... ами ако го нямаше? Може би той не е този, за когото се представяше. Но като виждаше приятелката си толкова щастлива, й се искаше никога да не бе се разравяла, да не се беше опитвала да научи, каквото и да е било. Обаче толкова подозрително изглеждаше всичко, че тя не можеше да остави нещата така. Информацията, която имаше за него, беше различна. Майка й й казваше едно, а той, самият, твърдеше друго. Как можеше да е сигурна кой казва истината? Може би майка й грешеше, може би се беше объркала или забравила нещо. Но този белег ... може би не беше белег. Може би беше рана, която е заздравяла.
Пое си дълбоко въздух и отпусна стегнатите си от притеснение ръце.
- Извини ме. Изплаши ме - усмихна се. - Днес виждал ли си Есме? Не си вдига телефона, притесних се - каза, като опита да задържи усмивката си, колкото по - дълго може, за да не си придава вид чак на толкова притеснена.
- Да, тя тъкмо си тръгна - отговори й той и Хармъни кимна.
Не знаеше какво да прави ... може би трябваше да попита за белега. Може наистина да е бил такъв. Може би просто тя се побъркваше, защото виждаше добрина в очите му, неприкрита. Нямаше гняв. Но не можеше и да не се съмнява. Беше толкова трудно. Сърцето й не й позволяваше да спре. Трябваше да разбере, заради Есмералда, за да се увери, че тя е в добри ръце. Все пак щяха да се женят.
- Страхотно. Значи и аз ще си вървя - каза и усети как гласът й затрепери. - Много е студено. И ти се прибери. Може да настинеш, а не искам да си болен за сватбата - устните й изобразиха широка усмивка и Хармъни се засмя.
Ето това също не й се връзваше. Как може да познаваш човек от седмица и да му предложиш брак? Но Есме не можа да я разбере ... реши, че Хей завижда ... но за какво? Познаваха се от толкова много време. Тя се радваше за приятелката си, но не беше сигурна. Просто не беше сигурна. И искаше, и щеше задължително да се увери.
И последва нов въпрос: Как?
- Все някак. - отговори сама на себе си. - Все някога.

by **Lia Balefire** Съб Дек 24, 2016 8:29 pm

Добре дошла Smile

Много хубав герой <3

If you do good, people will accuse you of selfish ulterior motives. Do good anyway.

If you do good, people will accuse you of selfish ulterior motives. Do good anyway.

Re: If you do good, people will accuse you of selfish ulterior motives. Do good anyway.