Time means nothing to me - I have all the time in the univers

Katalina Baltimore | 20 | Student | Ashley Benson |

"Дзън дзън дзън". Този дразнещ звук прекъсна сънищата на Каталина. Тъмнокосото момичето, пресегна ръка към нощното шкафче без да отваря очи и се опита да напипа будилника за да го изключи. Но без надеждно. Досадната мелодия беше прекъснала блажения сън. Отвори очи, погледна към будилника с досада и го изключи. Часът беше едва 07 00. Имаше поне три часа докато й започнат лекциите вече дори не помнеше защо беше навила алармата толкова рано. Телефона й изписука - още една аларма. Но тази имаше и известие. Кат плъзна показалец по екрана за да види известието "Потичай за здраве". Балтимор превъртя очи беше убедена че това е дело на нейния брат близнак. Ами да предишния път като се беше прибрала вкъщи той беше взел телефона й за малко. Това тичане рано сутрин беше типично за него но не й за нея. Кат харесваше да се излежава до късно, и заради това често закъсняваше за лекциите си. Но така и така, вече беше будна щеше да пробва и тя да потича за здраве пък кой знае можеше да срещне някое готино момче по пътя.
Стана от мекото си легло и се протегна, погледна се в огледалото - дълга тъмно руса коса която се спускаше на вълни по раменете й, очи с ледено студен цвят. Изваяна и стройна фигура която в момента беше покрита единствено от една дълга и широка тениска която беше взела назаем от брат си. До леглото бяха разпилени дрехите от снощи - къса черна рокля с презрамки, черви обувки с ток и малката й чантичка. Наведе се и ги взе. Разтвори гардероба си и ги прибра. Извади спортния си екип и маратонки. За няма и десен минути вече беше облечена и връзваше косата си на опашка. Застана отново пред огледалото и се погледна. Долнището прикриваше част от белега на кракът й - започваше от бедрото й и свършваше малко под коляното. Беше получила този белег преди много години при падане за този белег знаеше само брат й дори родителите й не знаеха гледаше пред тях да ходи с дънки а когато се налага да носи пола или рокля прикриваше умело този белег. Но тук не се налагаше да го прави. Взе си слушалките и телефона и излее от общежитието. Сложи си слушалките и почна да тича.
Докато тичаше забеляза че не далече от нея имаше полицейска кола а до нея една почти премазана черна кола. Явно някой беше катастрофирал. Но нещо в смазаната кола, й се струваше много познато имаше чувството, че я беше виждала и преди но не можеше да се сети къде. Докато не видя двама полицаи да отвеждат шофьора на колата. Беше един от приятелите на брат й беше излязла с него предната вечер. Не очакваше той да свърши арестуван за причинена катастрофа. Снима го с телефона си и изпрати снимката на брат си. Беше готова да остане още малко за да разбере къде ще водят момчето но един от полицаите я за беляза и извика:
- Госпожице не може да стоите тук освен ако не сте свидетел.
Това стресна Каталина леко.. Ами ако полицаите решиха, че тя е съучастник на момчето или пък, че се опитва да им отвлече вниманието за да може той да се измъкне. Не й се искаше да рискува обърна се и затича обратно към общежитието не искаше да има повече вземане даване с полицията. Не й след като преди месец бяха задържали нея и брат й за шофиране в нетрезво състояние. Прибра се, взе си един душ и се облече - черни дънки, светло лилава блуза, коженото си яке и боти с малък ток. Сложи си спирала и малко гланц, остави косата си свободна взе си нещата и чантата и тръгна за лекции надяваше се по пътя да срещне някой познат.
Допълните информация:
Има домашен любимец - снежно бяла котка Даймънд
Пие водка, уиски и текила. Но никога не прекалява винаги с мярка и на място.
Не се гримира много харесва естествената си красота.
Предпочита да се облича небрежно и свободно.
Няма много приятели
Почти не говори с родителите си