Alex Bolton

Можем ли да избягаме от болката? Да, но няма да научим нищо. Можем ли да опознаем нещата, без да ги преживеем? Да, но така те никога няма да станат част от нас.
Исках да живея пълноценно. Е, поне до колкото това беше възможно в наши дни; в елементарния свят, в който живеехме. Това, разбира се, не винаги означаваше да живея според првилата и по-често от колкото никога ми се случваше да ги нарушавам. Този свободолюбив дух намираше корените си още в далечното ми детство. Бях най-малкото от четири деца и братята ми бяха натоварени с отговорната задача да удоволетворят амбициите на нашите родители. Към мен очакванията бяха по-ниски или такива изобщо не съществуваха. Затова разполагах с много свободно време, през което можех да харча парите на баща ми. В един момент родителите ми просто се бяха примирили с мисълта, че ще ме издържат до края на живота си, затова бяха безкрайно изненадани, когато в един ден им съобщих, че съм записал право. Не вярваха, че ще завърша. Дори се бяха обзаложили, че ще се откажа преди края на първия семестър. Но подобно нещо така и не се случи. Противно на очакванията, се дипломирах, но дори и това не промени безгрижното ми отношение към живота. Едва ли има по-непоносимо от това вътрешната ти посока на движение да не съвпада с външната... Затова се стремях към хармония. Бях добър в работата си и печелех дори повече от баща ми, който се имаше за много заможен. Но градът бързо ме уморяваше, затова търсех спокойствието си някъде другаде. Наслаждавах се на малките удоволствия, които животът можеше да предложи. Сред колегите ми се носеха слухове, че съм обиколил целия свят, или че дълго време съм бил в амазонската джунгла. Някои бяха верни, а други просто представляваха абсурдния плод на нечие Твърдят, че е ужасно да не знаеш какво искаш.
Но ще ви кажа - няма по-голяма агония от това да знаеш какво точно искаш,
но да знаеш, че каквото и да правиш, няма да го получиш
но да знаеш, че каквото и да правиш, няма да го получиш. Всички вярваха, че съм най-щастливия човек на света и това щеше да е вярно, ако удоволствието можеше да се нарече щастие. Но хората не знаят, че тези, които се усмихват най-много, крият издържливост, която е почти плашеща.